Режисьор: Бойко Илиев
с участието на: АСЕН БЛАТЕЧКИ, СТЕФКА ЯНОРОВА, СИМОНА ПОПОВА, ЛИДИЯ ИНДЖОВА

Автор: по „Неделя вечер” на Захари Карабашлиев

Ник и Роза са българско семейство, впуснало се да гони американската мечта. Една нелепа изневяра отключва отдавна забравени чувства и емоции. Едно късно посещение в дъждовната неделя вечер ще промени живота им завинаги.

Дали това е помоща, от която имат нужда или е някой, загубил много повече от тях? Някой, който отдавна не е тук, но гледа и следи живота им! „Американска мечта” е за кризата и излизането от нея. Във всяка истинска връзка тази криза е, или минала, или предстояща, или и двете. Тя е неизбежна. Понякога ,когато сме в епицентъра й, дори и в най-мрачните й моменти, се прокрадва усещането, че сме участници в някакъв спектакъл, че някой ни гледа и навярно следи живота ни. В една драматично-дъждовна неделя вечер ние намираме едно семейство, точно в такава криза.

Едно семейство, което навярно има нужда от помощ, от публика, от съдия, пред когото да представят защитите си. Едно българско семейство, достигнало „американската мечта”, и платило най- скъпата цена за нея– загубата на разбиране, общуване и любов. На вратата се звъни. Дали това е помощта от която имат нужда или това е още някой загубил много повече от тях? Някой, който иска само да поседне преди тръгване, някой, който ще промени живота на всички завинаги и вече нищо няма да бъде същото. Някой, който отдавна не е ТУК, но ги гледа и следи живота им.

Стената, която издига американската действителност между мъжа и жената в това семейство емигранти, им дава повод да разберат, че се нуждаят от „нещо да се случи”, „за да разберат, кои са и кого обичат”. Дали човешките същества са способни на крайности по пътя към търсенето на себе си и на любимия човек? Дали наркотиците алакохола, оръжието и насилието са способни да променят другия?

Дали иронията пренебрижението и бягството от действителността, могат да заместят неизказаното и неизживяното с човека до теб? Дали можем да си върнем изгубеното? Дали в такива моменти сме способни да видим проблемите и излушаме болките на другите? Дали времето няма да ни покаже, колко важно е да се бориш, за това да не загубиш близките си, без да забравяш човешкото си лице и начало? Дали ще успеем да преборим последствията от „Американскта мечта”, и да останем живи? Да намерим сили да започнем начисто?